БАБА МАРТА е един от най-почитаните български обичаи, запазил се до наши дни. На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват специално за 1 Март, когато според българския народ започва новата стопанска година.

Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца - червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други - многоцветни, но с преобладаващо червено: то, според народното повери, има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. По време на празника, всички си закачат мартеници на видно място. Носят я докато видят щъркел. После я заравят и след време по животинките около нея гадаят за бъдещето. С мартеници също се закичват плодните дървета и добитъка в стопанството - за по-добра реколта и плодовитост на следващата година.

Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец без прибавки към него. В някои области на конците се е връзвала и златна или сребърна паричка, но тя е имала по-скоро ролята на народен амулет – да предпазва от болести хора, добитък и овощни дървета. Народното чувство за красота, което създава оригинално творчество, се появява по-късно. Обикновено направени от вълна, мартениците са във вид на парички, топчета, пискюли и др. Много разнообразни са и мартениците от плат: квадратчета в бяло и червено, съчетани по две; ивици, увити като змия; квадратчета, нанизани по четири, които образуват кубчета; изрязани парички и украсени с вълнена прежда; неповторимите кукли “Пижо и Пенда”. Виж още...