В навечерието на 3-ти март - Националният празник на Република България, Сдружение Гражданска инциатива за Варна организира литературен конкурс на тема: "Моята България"
Учениците от Гимназия по Информациони Технологии - Тереза Игнатова и Кирили Стефанов от IX клас участваха с есета и бяха наградени с Грамота за комплексно високо-художествено представяне в конкурса.
Йоана Стоянова от V клас също изпрати своята литературна творба и журито високо оцени нейния образен и метафоричен език.
Предлагаме на Вашето внимание техните творби.
Виж още...
Моята България
Покачих се на стария орех, седнах на един дебел клон и се огледах. Небето бе синьо-оранжево, слънцето заспиваше. Наоколо се виждаха големите нивя, зелените корони на дърветата. Замислих се и си казах: “Ето, това е моята родина”. Думата “моята” ме окуражи. Родината не ми принадлежеше, но я чувствах много близка, така както можех да кажа “моята майка”. Е, вярно, аз мога да усетя ръката, прегръдката на моята майка, но мисълта за моята родина я чувствам само със сърцето.
Слънцето залезе наполовина. По горните клони на ореха накацаха врабчета и зачуруликаха. Мислех си: “Тези врабчета чуруликат така само в моята страна. Гласчетата им звънтяха като камбанки:
- Дин-дон-дин-дон... - стоте гласчета се превърнаха в голяма църковна камбана. Мислите ми ме отведаха в един топъл пролетен ден. Беше обяд. Откъм църквата идеха хора, засмени и весли. Децата пееха песни:
- ... Чук-чук, яйчице, имаш ли си сърчице?...
Това ме подсети, че е Великден. Чувството за родината се превърна в спомен. Разбрах, че родината е не само земята, където живея, а и приятните спомени, които остават! Именно спомените ни връщат към родината, когато сме далеч от нея. В моята родина всичко е по-различно. За мен по-хубаво, по-топло... Разбира се, ако питаш някое дете от Англия, то ще каже, че за него родината му е най-хубава. Затова няма човек, който да може със сигурност да каже, коя е най-хубавата страна в света, нали?! Защото красотата е чувство, което се усеща само със сърцето, а не нещо, което се вижда...
- Йоана!
Отворих очи, мама ме викаше, слязох от дървото и се затичах към колата. Слънцето съвсем се беше скрило. Помислих си за кого ли ще изгрее слънцето утре?!
“Дано за моята родина изгрее милион пъти!”
Йоана Стоянова, V клас
МОЯТА БЪЛГАРИЯ
Когато кажем “моята България” често подразбираме просто България, тази, която се намира в сърцето на Балканите, по брега на Черно море. Но България за мен не е просто парче земя, тя е онова единствено и неповторимо родно място, което винаги ще е в сърцето ми и което ще обичам където и да съм.
Други биха твърдели, че за "тяхната" България се разказват легендарни подвизи и истории за величествени царе и ханове
Втори биха се въплътили във онзи незнаен Вазов съвременник, гледащ към историята на България преди всичко като история на падението и преклонението пред волята на нашественика.
Има и трети, за които България е само прекрасни плажове с горещо слънце и високи планини с непребродни гори в кратките дни на завръщането от чужбина…
Убедена съм, че списъкът би могъл да бъде продължен.
Моята България се изразява в едно-единствено словосъчетание: "Единствена България".
Историята й е може би една от най-необикновените и неповторимите. С нея можем само да се гордеем и да желаем да я повторим. В древното минало България е била синоним на мощ и сила. За всички европейски държави България дълги векове е най-силно желаният приятел или кошмарният непобедим враг.
България като държавна политика, като просперитет, сила и духовна култура винаги се е отличавала от другите европейски страни, никога не е била една от многото, част миманса на Стария континент. Подвизите на български предводители като хан Аспарух, хан Тервел, цар Борис I, цар Симеон I и десетки велики българи остават изключителни исторически примери за храброст, находчивост и преданост към народа и до днес. Българите са били един изключителен народ, от чието име всеки завоевател се е страхувал.
Освен безстрашни в битки и политика българите притежават и още едно важно качество - блестящ ум. Едва ли някой друг народ може да се похвали с постижение като първият електронен компютър, реализиран от Джон Атанасов, без чието изобретение днес животът ни би бил невъзможен. Още в древността българите са демонстрирали сръчността и ума си с изработването на най-старото обработено злато в историята на света, което се на мира във варненския некропол. Прабългарският календар, един от най-древните и най-точни календари, датиращ столетия преди китайския, също е красноречив пример за потенциала на нашия народ.
Но погледнем ли от миналото в настоящето ще видим една изостанала държава с примирени граждани, които не търсят своите права нито се опитват да подпомогнат прогреса. Днес някогашната велика България е място, от което всички се опитват да избягат. За най-голямо съжаление ако трябва да говорим за "нашата" България споменаваме и това.
Даже повечето хора споделят само едно - недоволството си от настоящата ситуация, нечестността, скандалите и властта. Коя е причината някогашната страхопочитана България да западне? Защо днес, когато срещнеш западноевропеец и кажеш “Аз съм от България”, той те пита “Къде е това”?
Въпроси, които имат много сложни и противоречиви отговори… Не можем ли ние, българите, да направим нашата България страна, отново известна и просперираща? Може би ето тук споменах моята България такава, каквато искам да е - България, където младите хора могат да имат едно добро бъдеще, където умните хора, умните българи, а те са много, могат да се развиват и да вървят напред, могат да се конкурират с европейците, американците и азиатците.
Лично за мен моята мечтана България е едно такова място. Българите, които имат потенциал, напускат България. Това не трябва да се случва и само ние можем да направим нашата родина държава, в която всеки може да прогресира и в която всеки иска да остане; България, в която младият човек да има своето достойно място; България, управлявана от хора, които искат само добро за народа си, които са готови на саможертви за страната си, каквито са били някогашните ни царе.
В наши ръце е да помогнем на страната си да стане още по-добро място за живеене, място, от което българите няма да бягат, а за което ще мечтаят. На запад хората инвестират в младото поколение като най-напреднало и с най-големи възможности. Ако това стане и тук мисля, че нашата моята България ще се възроди отново силна и привлекателна.
Тереза Игнатова, IX клас
МОЯТА БЪЛГАРИЯ
Какво е за мен България? Тя е моята родна страна, моята родина. Тя е моят роден град, родна махала. Но моят роден дом е отдавна съборен…
България е неделима част от моето семейство, моя род, предци и родословно дърво. България са моите родители, моите приятели от детството, съучениците, моите учители. Но и моите врагове и неприятели…
Тя, моята България, се намира на най-хубавото място - насред големия кръстопът на Балканите, част от Европейския континент, велико и славно име в средновековната европейска история. Но в покрайнините на Европа, между европейската цивилизация и Ориента…
Нейното, на моята България, минало е величествено, славно, героично. Но и трагично, тъмно… Но никога срамно!
Природата й е изключителна, разнообразна, прекрасна земна градина. Но и някъде позамърсена и безотговорно позанемарена…
Пред мен сега е моето европейско бъдеще: европейско образование, европейска работа, европейски квартири , познати, може би европейски приятели. Говорят ми за европейски ценности, за съобщност без грижи и проблеми. Но аз все още си оставам встрани, все още далече от тях…
Сърцето ми е препълнено с моята България
Кирил Стефанов, IX клас
