"...Да почувстваш историята означава да почувстваш себе си.

Настина, вече никой народ не може да живее сам за себе си. Границите все повече започват да губят значение, но духовната принадлежност и признанието към народните будители, за която говорим в този ден, завинаги ще си останат като рубикон, който задължително трябва да преодолеем, за да се определим като българи.

Тереза, Кирил, Марио и Таня са се помъчили да се докоснат до себе си и в завладяващата им изповедност всеки от нас може да открие частица от онази родолюбива всеотдайност, с която хилядите знайни и незнайни будители на българския дух са кръстосвали българската земя и са градили българската културна и духовна мощ.

Да мислиш в категориите на света, не значи да отречеш своя народ. Иска ли един народ да се издигне до най-висшите степени на човечността, може да го стори най-добре като се вгледа в собствената си история - това като че ли е най- важното послание в словата на Кирил Стефанов  и Тереза Игнатова от IX клас, Марио Борисов 7-ми и Таня Иванова 5-ти клас..."

С тези думи на Ангел Дюлгеров се даде начало на тържеството по случай Деня на народните будители в училище "Малкият Принц" и Профилирана гимназия ИТОК

Виж цялата статия...

На 1-ви ноември тържествено бе отбелязан Деня на народните будители и бяха връчени наградите на авторите на отличените творби от литературния конкурс.

В 1-ва възрастова група награда бе връчена на Таня Иванова 5 клас за стихотворението и:

Народни будители

акростих 

Народни будители вечни и святи

Апостоли наши – бъдете признати

Радетели за свобода на наш’та страна

Ний, славим вашите писмена

Днес и всякога.

Носим цветя

И кичим ваш’те  имена.

Берон написал “Рибния буквар”

У нас най-скъп е този ценен дар.

Добри Чинтулов ни завеща

Истини  чрез своите слова

Те са мъдри и навред

Ехо носи се по целий свет.

Любов завинаги ще пазим във сърцата

Истината вечна, свята.

Поощрителна награда от тази възрастова група получи Виктория Парашкеванова от 5-ти клас за изготвяне на кръстословица, посветена на 1-ви ноември.

Отличено бе есето на Марио Борисов от 7-ми клас на тема “Духът на българина”;

Марио Борисов

Духът на българина

есе

         Духът на един човек е най-ценното у него. Важно е за самата личност, важно е и като цяло за нацията. Българският дух е несломим. Той се е запазил и до днес – жив, непокорен, търсещ нещо по-добро.

Само силният дух на един цял народ може да създаде държава, каквато е създал Хан Аспарух през 681 година. Само силният дух може да издържи на 5 Вековно османско робство, под което  е била България. Непокорният дух на българина успява да устои на поредица от войни, някои от които неуспешни. Но това не сломява българина, а напротив, той се мобилизира с повече желание за промяна към добро. Защото само доброто може да промени Всеки от нас.

Дори и в най-тежките моменти от историята, българинът не е падал духом. По всякакъв начин се е стремил да се пребори със злото, да запази българското в себе си, да запази българщината. Именно това желание за промяна към по-добро го е спасила през годините. Непокорството на българския дух е нещо много важно. Защото, ако един човек преклони глава пред първата или поредната трудност, то той е обречен на духовна гибел. Той ще бъде жив, но все едно, че не живее, а съществува.

Българският дух се основава и от любовта на българина към род и Родина. Тази любов го е крепяла през всичките трудни години и затова той е оцелял, оцеляла е нацията. И ако този дух се беше пречупил пред врага дори един единствен път, то сега нас нямаше да ни има, нямаше да съществува страна с името България.

Но когато един народ е сломен, когато се бори с Всички сили за нещо ценно, то тогава и духът му е неустоим и преодолява с по-голяма лекота Всички препятствия по пътя си.

Само народ, който е единен, може да бъде с дух като българския. И въпреки, че и днес българският народ е изправен пред много трудности, той не се оставя животът да решава Вместо него.  И така трябва да бъде. Човек не трябва сляпо да се подчинява на живота, а да му се противопоставя с решения, които ще доведе промяната към по-добър край. Ето това е българският дух – неспокоен и крилат – винаги търси нещо по-добро. Духът на българина е силен, защото се стреми към съвършенство.

Това сме ние българите – горд и непокорен народ с несломим дух.

Сред участниците във втора възрастова група номинирани бяха есетата на Тереза Игнатова и Кирил Стефанов, ученици от 9 клас.

"ДА ПОЗНАВАШ МИНАЛОТО И НАРОДА СИ Е НЕ САМО УВАЖЕНИЕ КЪМ ПРЕДЦИТЕ, НО И ОПИТНОСТ, КОЯТО ТЕ УЧИ ДА НЕ ПОВТАРЯШ ГРЕШКИТЕ ИМ"

Тереза Огнянова Игнатова

С българската история, със славното ни миналото, съградено от "подвизи и слава", всеки българин би трябвало да се гордее и познава добре. Само от историята ние, съвременниците на XXI век, можем да разберем какви са били нашите предци, откъде произхождат богатите ни традиции, кои са нашите грешки и възходи и да се поучим от тях. Българският народ е силен и устойчив на историческите превратности, преживял е много нещастия, но въпреки това е съумял да оцелее. Този несъмнен исторически факт доказва, че българите са упорити и независимо от многото векове робство са останали сплотени и не са забравили корените си.

Днес, в четиринадесетия век на нашето присъствие в политическата карта на света, е ясно, че не можем да вървим напред, без да се обръщаме назад, да погледнем към изминатите дни и да се поучим от тях.

Предците ни наистина заслужават нашето уважение, тъй като благодарение на тях България все още е утвърдила себе си държавност, а българските традиции и етносна култура са живи и плодоносни. Сега идва нашият ред и всичко зависи от нашето поколение да съхраним историческата памет за идното А това е голяма отговорност и трудна задача. Защото да живееш и работиш за Отечеството, означава още да бъдеш на висотата на онези знайни и незнайни воини и будители на българската държавност и духовност, оставили чрез живота и делото си пример за всеотдайно служене на синовния дълг.

За да изпълним тази си историческа задача трябва да погледнем към миналото, което ни дава пример. За нашите предци е било много трудно да създадат и утвърдят името на българската държава, да усъвършенстват и запазят материалната и духовната ни култура, да ни я предадат, тъй като не винаги са имали този пример, който ние имаме днес.

Да познаваш народа, културата и миналото е гордост. Много са великите българи, някои от тях с принос не само към родината си, но и към бъдещето на света - така например първият компютър е създаден от българин, нещо, без което съвременното ни ежедневие би изглеждало бедно и безцветно. Българските писатели, композитори, художници, певци, радетели за духовност и съвършенство са всепризнати, а българската история учудва всички чужденци със своята неповторимост.

Да не знаеш всичко това, което всъщност е една малка част от нашето минало, е не само глупаво и неуважително, но и недопустимо. Защото без минало няма бъдеще, а без да познаваме нашето минало, не можем да градим напред.

ЗА ИСТИНСКИ ГОЛЕМИТЕ ВРЕМЕТО ИМА ДРУГА МЯРКА

Кирил Стефанов

Времето и паметта са главните измерители на човешкия живот. За обикновените хора след края на живота им те носят забрава и покой. За привидно големите отреждат кратка слава и фалшив успех, последвани от безразличие и даже раздразнение. За истински големите те носят нов живот в паметта на хората. Те като че ли продължават да присъстват в живота със своите идеи, дела и житейски уроци.

За обикновените хора забравата идва след смъртта им постепенно със смяната на поколенията - роднини, приятели и познати. В паметта най-дълго се запазва тяхното място в родовото дърво. Извършеното добро или зло от тях се помни най-вече от техните съвременници. Дори тези хора, които са постигнали за себе си всичко - кариера, богатство, голяма известност - след тяхната смърт биват бързо забравени, а понякога получават заслужена оценка за потъпкването на морала и човечността, които са допуснали преживе.

         Истински големите хора са тези, чиито идеи и живот-пример имат общонационално и общочовешко измерение. Със своите дела и прозрения те са пример не само за своите близки и приятели, но и на много по-широк кръг хора. Техният живот е отдаден не на личното преуспяване, но и на благата, успехите, духовността или спасението на другите, на народа, на човечеството. Някои от истински големите хора получават заслужено признание от народа и обществото още преживе. Пример за такова признание е всенародното преклонение пред Кирил и Методий, патриарх Евтимий и народния писател Иван Вазов.

         Често истински големите личности в историята плащат за своите идеи най-високата цена - своя живот. Такива примери за саможертва са Левски и Ботев, националните герои от Априлското въстание… Със своя подвиг те дават сила и самочувствие на своите духовни наследници да продължават тяхното дело. На тях ние дължим идеите за свободата като най-висока човешка ценност и за българската държава като "свята и чиста Република", в която равноправно ще живеят различните етноси.

         Съществуват исторически личности, които получават признание и преклонение пред делото им много късно след тяхната смърт. Това се дължи на факта, че на следовниците е било необходимо по-дълго време да осъзнаят величието и значението на тяхното дело. Такъв е Паисий Хилендарски, чиято История и сега, през XXI век, пробужда нашето национално самосъзнание.

         Истински големите личности в нашата история са малцинство преживе. Малцина са били и тези, които са им вярвали и са ги следвали. Но след смъртта им времето е отсъдило друго - тяхното дело започва да дава самочувствие и сила на милиони българи, а на всички врагове и противници отрежда забрава и безразличие.